БАВЛПЖ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОТ БВС ПРОМЕНИ В ПРОГРАМАТА ЗА КУ-ТРЕСКАТА

Във връзка с изготвянето на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите (НПБЖЗ) 2022-2024г., Българския ветеринарен съюз, разработи предложение за промени в програмата за надзор и контрол на болестта Ку-треска в България. То беше дискутирано и прието на Национален съвет на БВС проведен на 10.10.2020г., като основните акценти са следните:

  • PCR изследването да стане задължително в стада с повишен процент аборти и след това или заедно с него и серологични изследвания. При сега действащата програма са заложени само серологични изследвания, които откриват серопозитивни животни, но това не доказва дали причинителя е още в организма и има ли излъчвителство? Без изолиране на причинителя няма никаква полза от взимането на ограничителни мерки.
    PCR трябва да е на първо място, това е единствения сигурен начин за потвърждение на болно животно или носител, който има епизоотична роля! Ние предлагаме да се запише в новата програма изследване на територията на цялата страна, а разходите за изследване с PCR на абортирали животни да се поемат от ДФЗ. Докато разходите за изследване на абортирали животни са за сметка на собствениците, ефекта от програмата ще е почти нулев.
  • в програмата следва да бъде заложено взимането на по-голямо количество кръвни проби. Това би могло да се съчетае заедно с изследването за бруцелоза, като процент от взетите за бруцелоза проби/например 10%/.
  • трябва де се преосмисли и възбраната на продукцията в серопозитивни стопанства. Това превръща фермера в пълен противник на превантивното изследване. Поради предполагаема възбрана на млякото фермера се опитва да скрие реалното състояние с цел да предпази фермата си от загуба или дори фалит. Що се отнася до контрола на Q-треска например във Франция, няма нищо задължително. В случай на положителен резултат, фермерът се съветва да информира млекопреработвателя. Освен това Френската санитарна агенция счита, че зоонозният риск от заразяване с храна е незначителен. Независимо от това, когато преработвателите на мляко имат информацията за положителна ферма, те обикновено пастьоризират млякото. В случай на производство на сирене във фермата – това е малко по-сложно и не бива да се допуска при положителни за носителство животни.
  • препоръчваме и предлагаме ваксинационна схема/в момента такава не е посочена/. Прилагане на ваксината при животните осигурява рязко намаляване на излъчителството на патогена, респективно значително намаляване на риска за хората. Заедно с другите хигиенни мерки и био сигурност значително подобрява санирането на средата. Антибиотичното лечение е само един от методите и може би най-не дълновидният. Има ефективни ваксини, които освен протекция на животните осигуряват и рязко намаляване излъчването на Coxiella Bruneti в околната среда. Т.е. ваксинацията е може би най-удачното средство за контрол на заболяването. На този етап, ако няма възможност тази ваксина да се поема от ДФЗ, може да се плаща от собствениците, като ваксина, но като манипулация би било добре да се поема от ДФЗ.
    В заключение, Националният съвет на БВС взе решение, чрез Председателите на Областни колегии да се направи организирано изследване на колегите ветеринарни лекари, работещи с преживни животни, като се изготвят списъци с по 10 лекари от област – общо 280 човека, на които да бъдат взети проби за PCR и серологично изследване. Тези проби ще се платят от фондовете на БВС, а също имаме предложение за спонсорство и от Фирма CEVA, които са единствения за момента вносител на ваксина. Предстои среща с ръководството на БАБХ, които също имат такава организация и с ръководството на Центъра по заразни и паразитни болести/ЦЗПБ/. В ЦЗПБ има специализирана лаборатория и подготвени специалисти, които имат желание, а освен това са подкрепени и от директора на ЦЗПБ за съвместна мултидисциплинарна работа с цел изработване на специални инструкции към доболничната медицинска помощ и болниците в районите с преобладаващи случаи на Ку-треска при животните. Целта е лекарите да са подготвени да направят качествена диференциална диагностика и да не пренебрегват Ку-треската, като възможно заболяване, показващо обща симптоматика с други, най-често вирусни заболявания.
    Тази съвместна програма между БАБХ, БВС и ЦЗПБ ще даде най-достоверната и точна картина за реалното разпространение на тази зооноза в България.
    Да се чака да се разболеят хора и евентуално да се потвърди диагноза при тях, както се случва до сега е абсурдно. Българския ветеринарен съюз е отворен за дискусии и очаква предложения от всички колеги във връзка не само със програмата за Ку-треска, а и за всички заболявания, които трябва да се включат в новата Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите (НПБЖЗ) 2022-2024г.

Ние подкрепяме и изготвеното от ЦОРХВ становище във връзка с Ку-треската в България:

Leave a comment