ВНИМАНИЕ! ЧУМА ДПЖ

Чума по дребните преживни животни

(Ovine rinderpest, Peste des petits ruminants (PPR)) е високопатогенна инфекциозна болест по овцете и козите характеризираща се с висока смъртност. Не боледуват хора.

Исторически сведения за заболяването

Заболяването е регистрирано за пръв път през 1942 г. в Кот д’Ивоар, а по-късно и в съседните Гана, Того, Бенин и Нигерия.

Разпространение

Заболяването е разпространено в страни от Африка намиращи се в района заключен между Тропика на рака и Екватора, а така също и Египет, Близкия изток и Индийския субконтинент. В Европа болестта е регистрирана в огнища в турската част на Тракия в непосредствена близост до България. Към 28.06.2018 в България вече има регистрирани 2 огнища. На 19 юни 2018 г. Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт потвърди положителни резултати за болестта Чума по дребните преживни животни (PPR) в животновъдни обекти в село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол.Заболяването е констатирано за първи път на територията на страната и на Европейския съюз, като пробите са изпратени за потвърждение в референтната за чума по дребните преживни животни лаборатория на ЕС – CIRAD, Франция.  БАБХ обяви  и второ огнище на чума по дребните преживни животни на 28 юни 2018 г, в с.Кости, общ. Царево, обл. Бургас.

Етиология

Вирусът, причиняващ чумата по дребните преживни животни принадлежи към групата на Парамиксовирусите. Той е близък в антигенно отношение с този причиняващ чума по говедата, гана по кучетата и вирусите на морбили при хората и водните бозайници. В генетично отношение щамовете на вируса са организирани в четири групи – три в Африка и един в Азия.

Вирусът е чувствителен на алкохол, етер и повечето дезинфектанти, стабилен е при pH 4.0 – 10.0. Устойчив е на замразяване, а при температура от 60°C за 60 минути.

Възприемчивост

Най-чувствителни към вируса са овцете и козите. Заболяването се проявява и при диви видове чифтокопитни бозайници представители на три семейства:

• Gazellinae– Газела Доркас
• Caprinae– Нубийски ибекс и Ларистански муфлон
• Hippotraginae– Гемсбок

При експериментални услоивя е установено, че боледуват и американски видове като Вирджински елен. Говеда, биволи, камилии свине боледуват безсимптомно и са предимно носители на заболяването.

Епизоотология

Животните се заразяват при пряк котакт с болни. Най-честия начин за заразяване е посредством вдишване на вируса по аерогенен път. Изпражненията, секретите от носа и очите са богати на вируси и приемането на храна и вода замърсени с тях е също възможен начин на заразяване. В Африка заболяването се характеризира и със сезонност. Проявява се с пик през дъждовния и сухия сезон.

Клинични признаци

Струпеи по устните

Възпаление на венеца

Инкубационният период е в рамките на 3 до 7 дена. Заболяването започва с внезапна треска като температурата достига до 40-41°С. Засегнатите животни са депресирани и сънливи, козината им е настръхнала. От очите, носа и устата започва да изтича бистър секрет, който по-късно в резултат на вторична инфекция става по-гъст и жълт. Лигавицата на устата и очите се зачервява силно. Появява се епителна некроза под формата на малки точки до по-големи размери в областта на венците, устните, вътрешната повърхност на бузите и горната повърхност на езика. Некротичните области нарастват на брой и размер и се съединяват. Устната лигавица става бледа и покрита отлюспени умиращи клетки придаващи сиреновидната маса съдържаща се в устата. Подобни изменения могат да се наблюдават и по лигавиците на носа, вулвата и вагината. Често устните се подуват и уголемяват, напукват се и се покриват със струпеи.

Два дена след етапа на треска се проявяват признаци на диария. При по-леки случаи на протичане тя може да не се прояви. Изпражненията са меки и воднисти с неприятна миризма и могат за съдържат кръв и части от мъртва чревна тъкан. Засегнатите животни дишат учестено, тежко болните животни имат трудно и шумно дишане и мека болезнена кашлица. Кашлицата е признак на възникналата пневмония. Заболяването продължава с дехидратация на организма и последваща смърт 7 до 10 дни след появата на клинични признаци. Малка част от заболелите животни оздравяват след продължителен период на възстановяване.

Заболяването протича в свръхостра, остра и подостра до хронична инфекция. Свръхострата форма се наблюдава предимно при кози. При острото протичане на болестта се проявяват повечето от гореописаните признаци. Бременните заболели животни абортират. Подострото протичане се характеризира с развитие на пневмония.

 

 

Диагноза

Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, патологоанатомичните изменения, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.

Патологоанатомични изменения

Следсмъртните поражения се характеризират с възпалителни и гангренозни изменения в устата и стомашночревния тракт. Тялото е изтощено и дехидрирано. По устните има изпъкнали твърди струпеи, а в устата се откриват притки ограничени ерозии. Подобни поражения могат да се наблюдават и по лигавицата на вулвата и вагината. Търбухът, мрежата и омазуса не са засегнати. Намират се кървящи ерозии в абомазуса, дванадесетопръстника и последните части на илеума. Най-тежки са пораженията в областта на илеоцекалната клапа. Лимфните възли особено белодробните и мезентериалните са едематизирани и уголемени. Белият дроб е с тъмночервен или морав цвят, твърд на пипане.

Лабораторна диагноза

С лабораторната диагностика се цели доказване на наличието на вирус в заразеното животно или наличието на антитела в резултат на контакта на организма с вируса.

За лобораторна диагноза се изпращат тампонна проба от конюнктивални изтечения или наранена лигавица от областта на носа, бузите и ректума, стабилизирана с хепарин кръв, белодробни и мезентериални лимфни възли, далак, дебело черво и бял дроб.

За откриване на вируса се прилагат следните лабораторни методи:

• Антигенна детекция
  • Агар-гел имунодифузия
  • Имуноелектрофореза
  • Непряк флуоресцентен антителен тест
  • ELISA
  • Имунохистопатологичен
• Вирусна изолация и идентификация
  • В първични агнешки бъбречни клетки или клетъчни линии VERO
  • Вирус неутрализация
  • Електронна микроскопия
• Детекция на вирусната РНК
  • PPR-specific cDNA probes
  • Amplification by polymerase chain reaction (PCR)

От серологичните методи за доказване на наличието на антитела си използват следните методи:

• Вирус неутрализация(препоръчителен тест)
• Competitive ELISA
• Counter immunoelectrophoresis
• Агар гел имунодифузия
• Immunodiffusion inhibition test

Диференциална диагноза

В диференциално-диагностично отношение трябва да се вземат в предвид следните заболявания проявяващи се със сходни на PPR признаци:

• Пастьорелоза
• Контагиозна плевропневмония
• Син език
• Ектима
• Шап
• Болест Найроби
• Кокцидиоза
• Heartwater

Лечение

Няма сигурно лечение на болестта. Възможно е използването на антибиотици с цел избягване на вторичната инфекция.

Профилактика

Използва се ваксива с цел извършване на кръгова ваксинация около огнищата или с превантивна цел за предпазване от заболяване в дадена страна или нейна област. За избягване на разпространението на заболяването е нужен строг контрол при придвижването на животни, унищожаване на болните и дезинфекция.